dobroto.org ->Слово: За Бялото братство

 

Сега мнозина от вас казват: "Аз влязох в Братството с добро желание да работя, но братята не ме разбраха." А трябваше да го посрещнат с финикови вейки, гений бил! Ами че тогава ще бъдем самохвалци. Туй е едно криво разбиране. Туй не съставлява идея на едно братство.  Вие сте чудни, като казвате, че сте от Бялото Братство. Вие още не сте братство, но туй което сега става, е едно побратимяване....

"Приливи и отливи", лекция на Общия окултен клас, година III

 

            И тъй, аз искам, всичките ученици, които влизат в окултната школа, да бъдат един изгрев, защото, заради нас, Бялата школа е един изгрев. Бялата ложа, това е един изгрев, а черната ложа, това е един залез. Ако залязвате, вие сте с черната ложа – да ви определя сега – ако изгрявате, вие сте с Бялото Братство. Бялото Братство винаги изгрява, сутрин са те, а черното братство постоянно залязва. И, следователно, ние трябва да разбираме двата момента на живота. Ако кажем: „изгрял си“, ти си с Бялото Братство, а ако кажем: „залязъл си“ – ти си с черното братство. Ние знаем, че в Бялото Братство залез няма. А щом някой каже, че в него изгряло слънцето, ние разбираме, че е от Бялото Братство. Вижте, каква грамадна разлика има в окултното схващане. Залезът на слънцето показва, че ти си на крива посока, следователно трябва да превърнеш тази посока на един изгрев в твоето съзнание. Та, сега, понеже, казах, че старите са на залез, аз направих разграничение. Под думата „млади“, разбирам Бялата ложа, а под думата „стари“ разбирам черната ложа. То е символ: старите, като остаряват, представляват черната ложа – по форма я представляват, а не по същество. Те в живота си всякога им наподобяват и затуй трябва да се молят. Човек, като остарее, става дряхъл /мършав/ и кисел. Когато види, че някой млад играе, старият се навъси и казва: „Този глупак какво се е разтропал там?“ Старият като вижда, че младият тъй се бута казва: „Махни си ръката, не прави това пред мен, туй изкуство само аз го зная, ти не трябва да го учиш“. Морализира го. Не, старият трябва да си каже: „Едно време и аз бях като него“, а пък сега той е минал в ляво. Старият не трябва да се сърди. И затуй, ние всякога трябва да бъде млади, никога да не съдим. И когато Писанието казва: „ не съдете“, подразбира: Всеки, който съди, остарява, нищо повече! Това е едно правило. Покажете ми един, който съди, и да не е остарял? Който съди, сърди се. Не трябва. Туй не е разбиране, то е хлъзгане: чукът, който постоянно бие на наковалнята, и чукът и наковалнята заедно отиват, никой нищо не е придобил. А хубавото в живота е да мислим само върху великите блага, които Бог е създал и да се стараем да бъдем тъй умни и любящи, като Бога. И да оставим Този, който е всемъдър, да оправи живота. Защото ние, като казваме, че живеем по Бога, не само пасивно да живеем, но трябва да изправяме живота си. Някой твой брат каже: „Аз съм богат, имам един приход от 10 000 лв.“ Друг някой брат някъде е задигнал 100, 200, хиляди лв. Ще кажат: „Един от Бялото Братство“. Никакъв бял брат не е той, а е чер брат, крал, задигнал 10–20 000 лв. Тогава казвам: ето ги, вземи ги братко, и лихвата отгоре, колко искаш. И честно и почтено ще платим. В нас няма лъжа. И сега, колцина от вас са готови да платят за другите? Не зная. Външните да платят за братята си, за братята си от школата, вътре. А някои, като се научат че друг плаща, ще кажат: „Нека плати и заради мен“. Не,  не, аз констатирам един принцип вътрешно. Това е едно състояние на съзнанието. Тъй да бъдем любвеобилни в душата си, че да не критикуваме никого, защото критикуваме ли, духът го няма. Всички имате опитност: който е съгрешавал и критикувал, изгубил е духа си. Като направите най-малката критика в душата си, ще изгубите духа си, непременно ще угасне духът. И нека един от вас, който има най-малката опитност, да каже, дали не е вярно това. Затова, започне ли духът да говори във вас, ще бъдете внимателни, да имате един стремеж нагоре, да разбирате правилно Божия закон, да нямате никакви отрицателни мисли. Тогава духът във вас всичко ще ви обясни, ще растете от ден на ден и ще минавате от слава в слава. Та, аз искам сега това от всички млади – сега аз ви считам всички млади. Защо? Защото ви причислявам в Бялата ложа – всички, у които съзнанието се е пробудило, са от Бялата ложа. При сегашните условия, всички, у които съзнанието се е пробудило, всички трябва да бъдат в Бялата ложа. А старият е емблема на черната ложа. Само по себе си черната ложа не е лоша, обаче в живота тия две ложи не изпълняват един и същи принцип, не изпълняват едни и същи закони. Те имат закони, според които искат да прогресират, да добият знания. В Бялата ложа, онези, които искат да проявят най-малката волност, те са изгубили за хиляди и хиляди години най-добрите условия в живота. И днес нямат никакви условия. Било е време в еволюцията на човечеството, когато чест е било да бъдеш в черната ложа. Тогава Белите са били в залез, а черните в изгрев. А сега е обратният процес. Сега е чест да бъдеш в Бялото братство, а безчестие да бъдеш в черното братство. И тъй, като ученици на окултната школа, ще считате за голяма привилегия и чест да бъдете членове, оглашени, верующи и ученици на Великото Всемирно Бяло Братство, което иде да внесе новата култура в живота.

Изгрев и залез“, 14 лекция на общия окултен клас, 2.VI.1922 г.

Питам сега, сред сто години къде ще бъдете? След сто години вашите тела, тази материя, която имате – всичко ще бъде разхвърляно из цялата природа, а костите ви ще останат в някой гроб. Но човек не е в своите кости. Ще бъде смешно, след като моята къща изгори, да ме търсят там. Аз съм навънка. Тялото е само една малка сглобена къща, в която моята душа сега може да живее. Има друга една къща. За пример за в бъдеще ние можем да си направим тела видими и невидими. Да станеш въздухообразно същество, да отидеш до слънцето и после да се превърнеш в едно водно същество. А сега седиш и гледаш нагоре, мислиш какво нещо е слънцето. Значи нашите понятия, нашите знания са относителни, а в туй Велико бяло братство, на което Христос е глава на сегашните религии, глава на това Бяло братство… В света за в бъдеще идва една нова култура. Павел я нарича култура на синовете Божии, аз я наричам култура на Божията любов, култура на Божията мъдрост, култура на Божията истина, която ще научи хората как да живеят. И всички учени, професори ще бъдат заняти с всички отрасли на изкуството, музиката, науката, ще научат законите, всички специални методи, при които материята може да взима най-съвършени форми.

„Имаше двама синове“, неделна беседа, 17 юни 1923 г.